15.05.2007 г., 12:37 ч.

Отклонение 

  Поезия
602 0 10
ОТКЛОНЕНИЕ
Изкачвам билото на свод огрян,
от изгрева наивен на мечтите
и дрезгав залез, неусетно спрял -
в очи, погълнали без страх лъчите.
Със чувство за вина и ням копнеж
в катерене на хребети улисан,
наместо цвят и плод да набереш -
да газиш из трънака си орисан.
Изкуство е да се провираш тук -
наказван и отляво, и отдясно,
където те не следва никой друг ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Предложения
: ??:??