Отключени за вечно сетива
Защото имах само две очи,
а цялата вселена бях побрала,
преди да я погледна отстрани
и да прекръстя Kрая й Начало,
защото имах чувстващи ръце,
прегръщах и земята, и дървото,
прегръщах непознатия човек,
чрез който оживяваше животът.
Защото имах думи за курбан
и вярата ми беше услужлива,
а клетви и проклятия не знам,
събуждах се по-често мълчалива.
Защото ходих дълго по въже
и всички върхове ми бяха равни,
за чуждо малокръвие приех
залитащата сянка на удавник.
Все още мога много да греша
в умората си всичко да узная,
но чувстваща, избираща, сама,
душата ми е кръстена на Рая.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Роби, за присъствието!
-
Аплодисменти и от мен, талантливо момиче!...
-
Хубава Коледа ви желая, приятели! Бъдете здрави и вдъхновени!
-
Браво! Прекрасна поанта накрая!
-
Много е хубаво, Райне! Образно, богато, искрено! Иска ми се цялото да го копирам в коментара ми! Браво!
-
Харесва ми!
-
Ех.. Прекрасно е, Райна..
-
"защото имах чувстващи ръце,
прегръщах и земята, и дървото,
прегръщах непознатия човек,
чрез който оживяваше животът." Радвам се да те видя! -
Ех, Рени, какви чудесии си ни поднесла пак! Отъждествявам ги на роза върху поетична 🍰 торта!
Поднасям ти аплодисменти с цялото си възхищение!!! ❤️ -
Прелестно! А финалът е божествен!
-
Оплакнах си очите...И душата! Благодаря, Рени!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
