RainaVakova
431 2780
6 дек. 2019 г., 14:17

Отключени за вечно сетива 

  Поэзия » Другая
790 13 11

Защото имах само две очи,
а цялата вселена бях побрала,
преди да я погледна отстрани
и да прекръстя Kрая й Начало,

защото имах чувстващи ръце,
прегръщах и земята, и дървото,
прегръщах непознатия човек,
чрез който оживяваше животът.

Защото имах думи за курбан
и вярата ми беше услужлива,
а клетви и проклятия не знам,
събуждах се по-често мълчалива.

Защото ходих дълго по въже
и всички върхове ми бяха равни,
за чуждо малокръвие приех
залитащата сянка на удавник.

Все още мога много да греша
в умората си всичко да узная,
но чувстваща, избираща, сама,
душата ми е кръстена на Рая.
 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Роби, за присъствието!
  • Аплодисменти и от мен, талантливо момиче!...
  • Хубава Коледа ви желая, приятели! Бъдете здрави и вдъхновени!
  • Браво! Прекрасна поанта накрая!
  • Много е хубаво, Райне! Образно, богато, искрено! Иска ми се цялото да го копирам в коментара ми! Браво!
  • Харесва ми!
  • Ех.. Прекрасно е, Райна..
  • "защото имах чувстващи ръце,
    прегръщах и земята, и дървото,
    прегръщах непознатия човек,
    чрез който оживяваше животът." Радвам се да те видя!
  • Ех, Рени, какви чудесии си ни поднесла пак! Отъждествявам ги на роза върху поетична 🍰 торта!
    Поднасям ти аплодисменти с цялото си възхищение!!! ❤️
  • Прелестно! А финалът е божествен!
  • Оплакнах си очите...И душата! Благодаря, Рени!
Предложения
: ??:??