Откраднат час
Пред буря е. Усещам отдалече
болезнената близост на греха.
Желанието властва над страха
и сенките ни ще се слеят вече.
Стаяваш глас. Но мълния съзирам
как прекосява плахите очи.
Обичам да те гледам - ти мълчиш,
а топъл дъх от твойта гръд извира.
Умира бурята – последен гръм,
и съхнеща хавлия е дъгата.
Ветрецът броди като таласъм ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up