Семена от звездите събрахме,
от небосклона на съдбата,
и цветя в съня си засяхме
върху безкрайните поля на мечтите...

Ята от чуства дарихме
на телата, изтъкани от нежност
и безсмислието до болка ранихме,
издигайки се над нашата тленност.

Хоризонтът в очите взривихме
с отблясъци от лагуната лунна,
реки от страсти разкрихме
в един акорд със сърцето-струна.

Откраднахме и лъч от светлината...
награда - миг безсмъртие.
Грешката от рая избрахме
пред очите на древно разпятие.