torbalan
25 results
Сутрин
уютно пусти
алеите се будят
от стъпките.
Притихналият дъжд, ...
  656 
Нощ,
ефирна светлина,
не сън,
изкушение,
мечта, ...
  611 
Мост,
река,
течение,
камъни-мечти удавени в лъжите,
думи изречени, ...
  610 
Нощ.
Безсъние.
Дъжд.
Страдание.
Мокри, пусти улици. ...
  687 
Дойде при мен в неделя сутрин,
а твоята черна коса
погълна зимният вятър.
Не знам как ме откри,
толкова самотен аз бях, ...
  766 
Твоето тяло е магия,
Една идея повече от всички,
Омая в приказната нощ,
Докосвам те, за да станеш плът,
От нежни дихания и страст. ...
  572 
Нощта погълна всичко,
с теб бях,
но останах сам.
Какво пък,
нощта разцъфна ...
  640 
Тъмна стая,
самотен човек,
празна бутилка,
разбита мечта...
В огледало старинно ...
  832 
ДЕНЯТ ПРЕВАЛЯ,
ЕДНА СЪЛЗА В МОИТЕ ОЧИ...
СВЕТЪТ ОКОЛО МЕН СЕ РАЗРУШАВА,
ИЗГАРЯМ ЦЯЛ В НАСТЪПВАЩИЯ ЗДРАЧ...
СИЛИТЕ НАПУСКАТ МЕ СЪВСЕМ - ...
  1103 
Очите и увехнали цветя
с цвят на нощни пеперуди,
лицето и море от тъга,
доверието ми в него се изгуби.
Изпепеляваща грешка, ...
  572 
Гара.
Влак...
Горчиво кафе.
сандвич, който не става за нищо,
спомен... ...
  573 
Ликуват очите,
докосват ръцете,
вълнисти коси.
Облива сърцето
усещане нежно ...
  1193 
Ще дойдеш ти във бяло
с разпиляна от вятъра коса,
ще се допреш до мойто тяло,
ще стоплиш хладната душа.
Ще се разтопи сърцето заледено, ...
  549 
Семена от звездите събрахме,
от небосклона на съдбата,
и цветя в съня си засяхме
върху безкрайните поля на мечтите...
Ята от чуства дарихме ...
  574 
Разпилявам чувства и трепети,
не осъзнавайки енергията тяхна,
измисляйки нереални перипетии,
измъчвайки се тайно от любов да вехна.
Не насочил правилно стрелите любовни, ...
  701 
Тъжна мисъл мозъка прояжда,
лутайки се сам във себе си,
красотата и - неудавената жажда,
него обаче ще обсеби.
Копнение към угасналата вече светлина, ...
  531 
Едно желание бавно ме изпива,
дълбае дупка в моите гърди,
живота около мене тя попива,
малък пламък сред вятър от съдби.
Разпънат на кръст от неуспеха, ...
  614 
Сърцето, превърнато във плуг,
измъчва се, в гърдите яд напира,
аз не съм, а друг,
измества ме и пак загубвам си кумира.
Уви, надежда няма за мъката ми сладка, ...
  537 
В разбитото ми съзнание
е забила нокти любовта.
Неизлекуван от минало страдание,
едвам потулил яростта.
Като приказно сияние, ...
  596 
Бледи, ефирни сияния
като ранна есенна мъгла,
останали като легенди и сказания,
забили нокти в моята душа.
Като от светлина и мрак създания, ...
  881 
Аз съм нещо неопределено
и то най-глупавият човек на света.
Сърцето ми докрай е разпилено,
изхабено и разбито от страстта.
Без право на избор ...
  550 
Сърцето ми е въглен-руина,
загасено от удавения дъжд,
под усмивката на бледата луна,
насред гора от разцъфтяла скръб.
Времето, отмервало страстта, ...
  535 
Със сърце си полагам аз усилие
да спра лудостта, надвиснала над мен,
но в душата тегне черното безсилие,
попадам аз във робство, в плен.
Лутайки се сам в мрака, ...
  597 
Под скритата от зимата луна
дълги нощи и безсъния,
в тази избеляла фауна,
остават само страсти и желания.
Избухват те за миг и пак угасват, ...
  984 
Обичам зората, през нея да виждам,
лъчите и в косите ти вечно да търся.
Приказна бяла магия,
фина коприна, прозрачност и блян.
Мисля, копнея, живея за тебе. ...
  954 
Random works
: ??:??