torbalan
25 results
Сутрин
уютно пусти
алеите се будят
от стъпките.
Притихналият дъжд, ...
  702 
Нощ,
ефирна светлина,
не сън,
изкушение,
мечта, ...
  662 
Мост,
река,
течение,
камъни-мечти удавени в лъжите,
думи изречени, ...
  657 
Нощ.
Безсъние.
Дъжд.
Страдание.
Мокри, пусти улици. ...
  740 
Дойде при мен в неделя сутрин,
а твоята черна коса
погълна зимният вятър.
Не знам как ме откри,
толкова самотен аз бях, ...
  826 
Твоето тяло е магия,
Една идея повече от всички,
Омая в приказната нощ,
Докосвам те, за да станеш плът,
От нежни дихания и страст. ...
  621 
Нощта погълна всичко,
с теб бях,
но останах сам.
Какво пък,
нощта разцъфна ...
  692 
Тъмна стая,
самотен човек,
празна бутилка,
разбита мечта...
В огледало старинно ...
  880 
ДЕНЯТ ПРЕВАЛЯ,
ЕДНА СЪЛЗА В МОИТЕ ОЧИ...
СВЕТЪТ ОКОЛО МЕН СЕ РАЗРУШАВА,
ИЗГАРЯМ ЦЯЛ В НАСТЪПВАЩИЯ ЗДРАЧ...
СИЛИТЕ НАПУСКАТ МЕ СЪВСЕМ - ...
  1159 
Очите и увехнали цветя
с цвят на нощни пеперуди,
лицето и море от тъга,
доверието ми в него се изгуби.
Изпепеляваща грешка, ...
  616 
Гара.
Влак...
Горчиво кафе.
сандвич, който не става за нищо,
спомен... ...
  620 
Ликуват очите,
докосват ръцете,
вълнисти коси.
Облива сърцето
усещане нежно ...
  1250 
Ще дойдеш ти във бяло
с разпиляна от вятъра коса,
ще се допреш до мойто тяло,
ще стоплиш хладната душа.
Ще се разтопи сърцето заледено, ...
  598 
Семена от звездите събрахме,
от небосклона на съдбата,
и цветя в съня си засяхме
върху безкрайните поля на мечтите...
Ята от чуства дарихме ...
  620 
Разпилявам чувства и трепети,
не осъзнавайки енергията тяхна,
измисляйки нереални перипетии,
измъчвайки се тайно от любов да вехна.
Не насочил правилно стрелите любовни, ...
  757 
Тъжна мисъл мозъка прояжда,
лутайки се сам във себе си,
красотата и - неудавената жажда,
него обаче ще обсеби.
Копнение към угасналата вече светлина, ...
  573 
Едно желание бавно ме изпива,
дълбае дупка в моите гърди,
живота около мене тя попива,
малък пламък сред вятър от съдби.
Разпънат на кръст от неуспеха, ...
  668 
Сърцето, превърнато във плуг,
измъчва се, в гърдите яд напира,
аз не съм, а друг,
измества ме и пак загубвам си кумира.
Уви, надежда няма за мъката ми сладка, ...
  591 
В разбитото ми съзнание
е забила нокти любовта.
Неизлекуван от минало страдание,
едвам потулил яростта.
Като приказно сияние, ...
  645 
Бледи, ефирни сияния
като ранна есенна мъгла,
останали като легенди и сказания,
забили нокти в моята душа.
Като от светлина и мрак създания, ...
  940 
Аз съм нещо неопределено
и то най-глупавият човек на света.
Сърцето ми докрай е разпилено,
изхабено и разбито от страстта.
Без право на избор ...
  603 
Сърцето ми е въглен-руина,
загасено от удавения дъжд,
под усмивката на бледата луна,
насред гора от разцъфтяла скръб.
Времето, отмервало страстта, ...
  574 
Със сърце си полагам аз усилие
да спра лудостта, надвиснала над мен,
но в душата тегне черното безсилие,
попадам аз във робство, в плен.
Лутайки се сам в мрака, ...
  648 
Под скритата от зимата луна
дълги нощи и безсъния,
в тази избеляла фауна,
остават само страсти и желания.
Избухват те за миг и пак угасват, ...
  1038 
Обичам зората, през нея да виждам,
лъчите и в косите ти вечно да търся.
Приказна бяла магия,
фина коприна, прозрачност и блян.
Мисля, копнея, живея за тебе. ...
  1012 
Random works
: ??:??