Отколе все след фусти тичаме.

Плащаме да ги обичаме.

Забравили това в любов се вричаме

и на глупци приличаме.

Те през рамо настрани надничат.

В любов и бизнес се увличат.

С Коко Шанел, Версаче се обличат

и за евро във съседа ги събличат.

И любов това наричаме,

думи нежни във възхвала сричаме,

докато страстно ги събличаме

и все че е последно, се заричаме.

Дупето изместило главата

и присвоило мисълта.

Какво виновна е жената,

когато няма свършек любовта.

А е и по-доходоносна.

Всяка нощ в перспектива.

Любовта е съдбоносна.

А тя, тя не се изтрива.

Туй е мъжката ни равносметка.

Всеки със рога закичен е

от любимата жена-кокетка,

в стих възпята, вярна и обичана.