Отколе все след фусти тичаме.
Плащаме да ги обичаме.
Забравили това в любов се вричаме
и на глупци приличаме.
Те през рамо настрани надничат.
В любов и бизнес се увличат.
С Коко Шанел, Версаче се обличат
и за евро във съседа ги събличат.
И любов това наричаме,
думи нежни във възхвала сричаме,
докато страстно ги събличаме
и все че е последно, се заричаме.
Дупето изместило главата
и присвоило мисълта.
Какво виновна е жената,
когато няма свършек любовта.
А е и по-доходоносна.
Всяка нощ в перспектива.
Любовта е съдбоносна.
А тя, тя не се изтрива.
Туй е мъжката ни равносметка.
Всеки със рога закичен е
от любимата жена-кокетка,
в стих възпята, вярна и обичана.
© Динко Милев Всички права запазени