Oct 9, 2006, 3:43 PM

Откровение 

  Poetry
718 0 4

Във своя сън, неизмерима,

аз търся сянката на твоите очи,

посрещнала пак тиха зима

в безумно бели висини.

 

И виждам как ръце протягаш,

за да докоснеш с тях моята ръка,

но шумно в бездната пропадаш,

забулен от сивата мъгла.

 

А дали ще дойде пролет,

събрала в мислите си любовта,

дали ще видя пак аз птица в полет

или до край ще нося самота?...                                                    

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??