Във своя сън, неизмерима,
аз търся сянката на твоите очи,
посрещнала пак тиха зима
в безумно бели висини.
И виждам как ръце протягаш,
за да докоснеш с тях моята ръка,
но шумно в бездната пропадаш,
забулен от сивата мъгла.
А дали ще дойде пролет,
събрала в мислите си любовта,
дали ще видя пак аз птица в полет
или до край ще нося самота?...