Jan 8, 2008, 2:52 PM
Oткровение
Моето откровение
Думите ми пак се блъскат
в желязната стена от безразличие.
Рикошират и към мен се връщат,
като пробождат моето безличие.
Дори последните надежди изгоряха
и вятърът безмилостен ги разпиля.
Всички спомени в забрава преоблякох
и тъга по вените ми се разля.
Душата си погубих от обичане,
всички чувства в камъни отлях.
... И това безмилостно отричане -
коя съм сега, коя някога бях.
© Истинска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
много хубаво и затрогващо...
...коя съм сега, коя някога бях...
и аз съм се питала...хубав стих, много хубав.
с обич.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
по този път - аз кой ли съм сега?
И в кратък миг на просветление узнава
душата винаги такава е била ...
Колкото и да обичаме, колкото и камъни да извайваме , вътре в себе си всички копнеем за любов и сърцето и душата не се променят ... просто понякога ни трябва време да го разберем...
Поздрав за стиха , Ваня ...