Oткровение

8 ene 2008, 14:52

Poesía

624 0 2

Моето откровение

Думите ми пак се блъскат
в желязната стена от безразличие.
Рикошират и към мен се връщат,
като пробождат моето безличие.

Дори последните надежди изгоряха
и вятърът безмилостен ги разпиля.
Всички спомени в забрава преоблякох
и тъга по вените ми се разля.

Душата си погубих от обичане,
всички чувства в камъни отлях.
... И това безмилостно отричане -
коя съм сега, коя някога бях.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

megans (Магдалена Василева)

2008-01-09T22:44:57+02:00

все някой някога минава
по този път - аз кой ли съм сега?
И в кратък миг на просветление узнава
душата винаги такава е била ...

Колкото и да обичаме, колкото и камъни да извайваме , вътре в себе си всички копнеем за любов и сърцето и душата не се променят ... просто понякога ни трябва време да го разберем...

Поздрав за стиха , Ваня ...
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-09T19:45:50+02:00

много хубаво и затрогващо...
...коя съм сега, коя някога бях...
и аз съм се питала...хубав стих, много хубав.
с обич.