Понякога затваряйки очи, пред мен излиза образ на дете...
Момиче малко, паднало на колене,
за молитва сключило ръце, молещо за мир, любов и здраве на близки по сърце...
Така всяка вечер, вперило погледа навън, се подготвяше за своя сън.
Неусетно то порасна,
изпълнено с вяра и безкрайна добрина,
а живота му показа и горчивата страна.
Търсещо надежда и спасение за своята душа, видя, че църквата гледа на другата страна, през прозорец на скъпа кола,
а времето отмерваше с Ролекс на ръка...
Шамарите на реалността му подсказаха,
че се бе превърнало повече в наивна, отколкото във вярваща жена...
Промени тя своя мироглед, намери сила и воля да върви напред, ...