Понякога затваряйки очи, пред мен излиза образ на дете...

Момиче малко, паднало на колене,

за молитва сключило ръце, молещо за мир, любов и здраве на близки по сърце...

Така всяка вечер, вперило погледа навън, се подготвяше за своя сън.

Неусетно то порасна,

изпълнено с вяра и безкрайна добрина,

а живота му показа и горчивата страна.

Търсещо надежда и спасение за своята душа, видя, че църквата гледа на другата страна, през прозорец на скъпа кола,

а времето отмерваше с Ролекс на ръка...

Шамарите на реалността му подсказаха,

че се бе превърнало повече в наивна, отколкото във вярваща жена...

Промени тя своя мироглед, намери сила и воля да върви напред,

с вяра в себе си и усмивка на лице,

готова да посреща ударите и да калява своето сърце...

Но от дъното на нейната душа,

скрито зад маската на пораснала жена, надничаше онова дете,

което бе разперило ръце,

то копнееше за възвишение и опрощение на всички струпали се грехове!