Изтекъл е животът безвъзвратно,
а аз стоя и тихо ви говоря.
Не знам дали желаете обратно
на делника познатата умора,
но знам, че късно е за думи
и за молби, за сълзи даже.
Живеете отдавна във албуми
и тъй ще бъде! Кой каквото ще да каже!
И всички се кълняха – ще ви помнят.
С дела света не променихте вие
и тихо дните се изронват,
и тежко си е. Всеки си го крие. ...