vixi (Яна)
125 11
10 июн. 2009 г., 22:16

Откровено 

  Поэзия
616 0 4

Изтекъл е животът безвъзвратно,

а аз стоя и тихо ви говоря.

Не знам дали желаете обратно

на делника познатата умора,

но знам, че късно е за думи

и за молби, за сълзи даже.

Живеете отдавна във албуми

и тъй ще бъде! Кой каквото ще да каже!

И всички се кълняха – ще ви помнят.

С дела света не променихте вие

и тихо дните се изронват,

и тежко си е. Всеки си го крие.

Но ден след ден си времето минава

и всеки продължава да живее,

а вие тънете в забрава,

а пустошта не спира да немее.

Отдавна близките забравиха

и селото, и старата гора.

А със това отдавна и оставиха

тук вас сред цялата тълпа.

И аз стоя и си говоря тихо,

а гробището – пълно със трева,

мълчи и тихичко пред мене хлипа…

Уви, очаква ни и нас това!

© Яна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това е Живота, уви!
  • Тъжен стих,но много ми хареса.Подарявам ти усмивка!
  • Тъжно е може би, но това е естествения ход на нещата, в края на краищата никой не се е измъкнал жив от живота лошото е наистина, че забравяме тези които са били и са създавали същия тоя живот преди нас..
    Браво за стиха и поздрав !
  • тъжно
Предложения
: ??:??