Откурвено е на'що ежедневие,
и погледа ми злободневен е,
нормално днес се счита
морал, духовност, знание, не се зачита.
И всеки вика, блъска, тръшка, псува и вдига олелия
виновен за тая орис, естествено, не той самия.
А щастието далечен блян е то за всички
за него иска се единствено ръчички,
а не да мигаш тъпо със очички
и да обсъждаш чуждите панички.
Изяжда ме отвътре знай,
че таз омраза, наглост, простотия ...