roliann (Виктория Ангелова)
8 0
Dec 13, 2014, 7:34 PM

Откъс 

  Poetry » Love
337 0 3

... На следващата вечер

пак валеше дъжд

и онзи сняг от снощи

стопи се като сън.

Високият, красив

щастливо влюбен мъж

бе мрачен.Без чадър

стоеше сам отвън.

Страшен беше всъщност.

Навъсен, озлобен

към всяка кална локва,

към мрака и към мен.

Защото аз го гледах

и чудех се дали

е счупено сърцето му

и колко го боли.

Не щяха съжаление

притъмнелите очи.

В тях крещеше гордост

наранена от лъжи.

Тя се бореше с най - силния,

с най - болезнения страх - 

от самотата.И борбата

доведе го до крах.

В ритъма на капките

аз видях сълза

с мъка се отрони

и се сля с дъжда.

© Виктория Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??