roliann (Виктория Ангелова)
8 0
13 dic 2014, 19:34

Откъс 

  Poesía » De amor
332 0 3

... На следващата вечер

пак валеше дъжд

и онзи сняг от снощи

стопи се като сън.

Високият, красив

щастливо влюбен мъж

бе мрачен.Без чадър

стоеше сам отвън.

Страшен беше всъщност.

Навъсен, озлобен

към всяка кална локва,

към мрака и към мен.

Защото аз го гледах

и чудех се дали

е счупено сърцето му

и колко го боли.

Не щяха съжаление

притъмнелите очи.

В тях крещеше гордост

наранена от лъжи.

Тя се бореше с най - силния,

с най - болезнения страх - 

от самотата.И борбата

доведе го до крах.

В ритъма на капките

аз видях сълза

с мъка се отрони

и се сля с дъжда.

© Виктория Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??