Очите блестят,
  мислите мълчат.
Небето се разбива,
  вярността си отива.
Вятърът те отвява,
  а сърцето те забравя.
Сълзите не спират.
  Прегръдките си отиват.
Обичта се затри.
  Много боли, нали?

************************
Всичко е спряло.
Безличното време стои...
Облаче над теб се е заковало...
В живота ти винаги вали.

Опитваш се да се измъкнеш -
не смяташ отново да се примириш!
Но може ли светлина да вмъкнеш,
рискувайки спокойствието да изгориш?

************************
Тъмнината като ангел
  над теб застава,
самотните си криле
  красиво извисява,
ръцете ù погалват
  нарязаната кожа
и отново пресрещат
  погледа на сърцето и ножа.
Очите се опитват да
  зърнат спасение,
но човекът до тях се оказва
  мечтано видение.

**************************
Седя и гледам небето...
Граница ли е то?
Седя и се загубвам в морето...
Чакам самотно - защо?

****************************
Хващам ръката ти
с обещание да намеря вълшебен свят.
Сега ще избърша сълзите ти
и заедно ще обърнем гръб на Ада познат.