Apr 16, 2009, 4:26 PM

*** (отломки - II част) 

  Poetry
620 0 3

 

Потният ти пръст е вечно там -

на бутона „Недей!".

И тежи, и е топъл, и не чувства

как се е впил в мен

на границата на деструкцията ми.

 

 

--------------------

 

 

Аз съм тротоар, само по-мек,

защото чувствам как подметките нагарчат

с вкуса си на затоплен каучук

и ме боли, но и това минава.

 

Защото съм от бетон.

 

© Деймиън All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • алееееее хоп
  • Много е просто: телата му отдават болката си най-егоистично, та нали обикновено е така (една егоистична, слдка мисъл и си на прага на прозореца)... и него го боли, топло му е и унизително, но си мълчи, защото крясъкът вече и той се е изгубил някъде там, сред бетона...
  • Не съм чел първата част ,но втората ми хареса-поздрави-оргинално!!!!!!
Random works
: ??:??