Сред ехото на мъртви обещания,
прегръщам спомени,
а по вените ми текат разстояния.
В пулса ми туптят шепоти отровни,
а сърцето ми, че трябва да те пусне
от години не може да си спомни.
Очите ти – прокълнати огледала,
в тях някога огънят горя.
Днес са вече само непрогледна, отровна мъгла,
в която душата ми се задушава и мре съвсем, съвсем сама.
Ръцете ти – въжета от спомени отровни,
отломки от нежност, от огън, от гръм, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up