Сред ехото на мъртви обещания,
прегръщам спомени,
а по вените ми текат разстояния.
В пулса ми туптят шепоти отровни,
а сърцето ми, че трябва да те пусне
от години не може да си спомни.
Очите ти – прокълнати огледала,
в тях някога огънят горя.
Днес са вече само непрогледна, отровна мъгла,
в която душата ми се задушава и мре съвсем, съвсем сама.
Ръцете ти – въжета от спомени отровни,
отломки от нежност, от огън, от гръм, ...