Отмина всичко, както казват всички,
времето лекува без умора,
когато радостта се сблъсква с болка,
отварят се врати без ключ и дърпане на брава.
И влизаш в стая, пълна със страх,
тъга и болка,
но спрях да плача и да страдам,
но сърцето ми едва ли ще опазя
от фалша на неистински любови.
Научих се да мога да се радвам,
да пазя любовта и красотата,
да вярвам пак в това, в което вярвам, ...