Отмина всичко, както казват всички,
времето лекува без умора,
когато радостта се сблъсква с болка,
отварят се врати без ключ и дърпане на брава.
И влизаш в стая, пълна със страх,
тъга и болка,
но спрях да плача и да страдам,
но сърцето ми едва ли ще опазя
от фалша на неистински любови.
Научих се да мога да се радвам,
да пазя любовта и красотата,
да вярвам пак в това, в което вярвам,
да бъда истинска, макар да страдам.
Отмина всичко, както казват всички,
времето лекува без умора,
сърцето ми отново иска да те види,
но истинско да бъде всичко, не заблуда.
10.10.2006г.
© АСЕТО Todos los derechos reservados