Отминалите дни
Крилете ми се скършиха на две
за полет вече не мечтая аз
Дълбоко някъде във мен зове
не спира да ме вика оня глас
Гласът на моята младост минала
отминала без да остави и следа
Навътре някъде в душата зинала
огромна яма имам само за беда
Във спомените ровя и не спирам
разхвърлям всичко ,но без резултат
Едно ,единствено там аз намирам ...