25 июн. 2006 г., 11:18

Отминалите дни 

  Поэзия
5.0 / 2
724 0 2
Отминалите дни
Крилете ми се скършиха на две
за полет вече не мечтая аз
Дълбоко някъде във мен зове
не спира да ме вика оня глас
Гласът на моята младост минала
отминала без да остави и следа
Навътре някъде в душата зинала
огромна яма имам само за беда
Във спомените ровя и не спирам
разхвърлям всичко ,но без резултат
Едно ,единствено там аз намирам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Предложения
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »