Спомени красиви мрака красят,
пътеки тъжни бавно пустеят.
Плачещи вълци кълнат се в Луната,
сенки бавно губят се в тревата.
Клонки зелени нежно шептят,
образи на феи в мъгла се топят.
Ветрове свирепи ме държат за ръка,
късен залез изгаря земята.
Очи слепи тъжно търсят в тъмнината,
сноп лъчи пронизва листата.
Безследно се губят пътеки безчет,
бледи надежди сковани от лед.