27 jun 2007, 11:34

Отново... 

  Poesía
625 0 2
Спомени красиви мрака красят,
пътеки тъжни бавно пустеят.

Плачещи вълци кълнат се в Луната,
сенки бавно губят се в тревата.

Клонки зелени нежно шептят,
образи на феи в мъгла се топят.

Ветрове свирепи ме държат за ръка,
късен залез изгаря земята.

Очи слепи тъжно търсят в тъмнината,
сноп лъчи пронизва листата.

Безследно се губят пътеки безчет,
бледи надежди сковани от лед.

© Танцуващо Небе Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??