Лорелай (Люляк)
109 142
Oct 3, 2009, 8:20 PM

Отново есента - спасение 

  Poetry » Other
703 0 4

Отново есента - спасение

Замлъкнаха щурците. (Откога?)
Навярно песните им вече са изпети.
Навярно есенната самота
убива мисли, рими... (и куплети.)
Дори и драмите, в които се вживяхме,
сега изглеждат някак театрални.
За Бога, колко бяхме плахи!
(Лекувахме дори фалшиви рани.)
Щурците, щом запеят, ни се струва,
че Пепеляшка чака кротко на вратата.
Помни - удавник току-тъй не плува -
не се прави на друг, познати сме.
О, знаеме се кой какъв е всъщност
и маските се свалят във 12.
И, слава Богу, пак е есен - ще откъсне
предишни грешки, всичко ще погази.

Но още плача, щом чета поеми.
(Дори на веселите. Колко странно!)
От мен, щом искаш, есен, всичко вземай.
Не пипай стиховете само.

03.10.09.
17:12

© Люляк All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??