Лорелай (Люляк)
109 142
3.10.2009 г., 20:20 ч.

Отново есента - спасение 

  Поезия » Друга
701 0 4

Отново есента - спасение

Замлъкнаха щурците. (Откога?)
Навярно песните им вече са изпети.
Навярно есенната самота
убива мисли, рими... (и куплети.)
Дори и драмите, в които се вживяхме,
сега изглеждат някак театрални.
За Бога, колко бяхме плахи!
(Лекувахме дори фалшиви рани.)
Щурците, щом запеят, ни се струва,
че Пепеляшка чака кротко на вратата.
Помни - удавник току-тъй не плува -
не се прави на друг, познати сме.
О, знаеме се кой какъв е всъщност
и маските се свалят във 12.
И, слава Богу, пак е есен - ще откъсне
предишни грешки, всичко ще погази.

Но още плача, щом чета поеми.
(Дори на веселите. Колко странно!)
От мен, щом искаш, есен, всичко вземай.
Не пипай стиховете само.

03.10.09.
17:12

© Люляк Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??