Ех, Любов, ти спътница моя красива,
разцъфна сред онзи свенлив слънчоглед…
Помня го още… Него. Погледът. Дивият…
И ситните букви, подредени за теб…
Как чаках да върнеш, себе си с думи…
Да разкажеш отново за чужди страни…
Потъвах във снимките, тихичко, влюбено…
Омагьосан, разкъсан в зелени очи…
И някак магично за мен ти разцъфна…
С къдрици омайни… Света разлюля…
Времето даже в безкрайност замлъкна…
Върни се при мене, с усмивка в нощта… ...