Oтново за лятото

Aug 5, 2015, 12:38 AM

Poetry » Phylosophy

349 0 1

Отново за лятото
Настръхвам още от зарана,
щом слънцето се появи..
Не зная накъде да хвана,
че жегата ме умори.
Във "десет" денят ме изгаря,
жестоко слънцето пече.
Юмрука лятото стоваря
и пак към Ада ни влече.
Най-трудното е подир пладне,
когато цялата земя гори.
Човека като круша падне ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Oтново за лятото

Want to read more?

Random works