Oтново за лятото

Aug 5, 2015, 12:38 AM

Poetry » Phylosophy

343 0 1

Отново за лятото
Настръхвам още от зарана,
щом слънцето се появи..
Не зная накъде да хвана,
че жегата ме умори.
Във "десет" денят ме изгаря,
жестоко слънцето пече.
Юмрука лятото стоваря
и пак към Ада ни влече.
Най-трудното е подир пладне,
когато цялата земя гори.
Човека като круша падне ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Oтново за лятото

Искате да прочетете повече?

Random works