Отново за лятото

Настръхвам  още от зарана,

щом слънцето се  появи..

Не зная накъде да хвана,

че жегата ме умори.

Във "десет" денят ме изгаря,

жестоко слънцето пече.

Юмрука лятото стоваря

и пак към Ада  ни влече. 

Най-трудното  е подир пладне,

когато цялата земя гори.

Човека  като круша падне

и чак нощта го съживи.

Спасиш ли се до Икиндия,

кошмара в лятото ще спреш.

Нощта щом майчински те скрие,

до Есента ще издържиш.

  23.07.2015.Драгойново