Силует един замислено върви,
пред него крачи неговото тяло.
Странно, но денят навън мълчи,
сякаш днес е всичко онемяло.
Клоните завързали са цвят,
нов живот ще даряват скоро.
А днес във моя роден град
е пусто без забързаните хора.
До този силует аз тихо си вървя.
Мълчим, вървиме двамата нататък.
Аз хванала съм чанта под ръка.
Оставя той по улиците отпечатък. ...