Mar 31, 2010, 8:08 PM

Отплата 

  Poetry
648 0 2

Вик - раздиращ тишината.

Вик -така отчаян и студен.

Вик - заслужена отплата -

изтръгнат с болка и страдание от мен.

 

Мразя крясъка отчаян.

Мразя дребнави същества.

Ненавиждам своя лик печален,

причинен от мизерните сърца.

 

Толкова жестоки и дребнави,

така отчайващо далечни,

с мисли алчни и лукави,

оставащи нещастни и, за жалост, вечни.

 

Искам всички да накажа.

Всички мои врагове.

Но не онези, дето мразя,

не със гняв и боеве.

 

Тез, които пишат ми се верни, вечни.

Тези зверове.

С алчност, подлост безконечни…

Точно тези врагове.

© Стефани All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Лицемерието наистина е нещо ужасно!
    Просто - далече от такива хора!
    Те не заслужават нашето внимание!
    Поздравления, Стефани!
  • Така е... Разни хора - разни идеали... Но в крайна сметка тези хора не заслужават и капка от нашето внимание, какво остава да се ядосваме заради тях!
Random works
: ??:??