Вик - раздиращ тишината.
Вик -така отчаян и студен.
Вик - заслужена отплата -
изтръгнат с болка и страдание от мен.
Мразя крясъка отчаян.
Мразя дребнави същества.
Ненавиждам своя лик печален,
причинен от мизерните сърца.
Толкова жестоки и дребнави,
така отчайващо далечни,
с мисли алчни и лукави,
оставащи нещастни и, за жалост, вечни. ...