Отплаване

Jul 17, 2008, 11:20 AM

Poetry » Love

681 0 4

Отплаване

Не отплавай с лодката на есента,
защото е продънена от дъждовете.
И на страховете тежестта
чака отговор, но безответен.

Не отплавай днес! Нито пък утре!
Не напускай моето пристанище усамотяло.
Пътят е тежък. Пътят е труден,
а морето е силно, макар осиротяло.

Не спускай платната! Не ще са ти нужни,
понеже си нямаш посока и цел.
А помниш ли пътеките теменужни,
по които някога бях те повел?

Не тръгвай! Не тръгвай все още
през морето на нашата страст,
чийто прилив чакахме нощем
и давехме се във морски контраст!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

doreto66 (Дора Павлова)

2008-07-17T16:22:06+03:00

хареса ми! много!
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-07-17T16:19:31+03:00

Интересна метафора...
rnedeva@mail.bg (Ралица Недева Недева)

2008-07-17T14:32:34+03:00

rnedeva@mail.bg
"пътеките теменужени" определено ми харесва!Много нежно казано.Сродна душа си!
кумеца (Румен Ченков)

2008-07-17T11:49:34+03:00

Християн, "усамотяло" се пише, а не "осамотяло".