Atmosphere (Светлозар Андреев)
49 43
Dec 31, 2008, 10:59 AM

Отпреди 

  Poetry
703 0 2
Издигащият се в небесата феникс
превърна сянката във вечна тъмнина.
Тъмнина, която обладала е вече твоята жалка душа,
наранена от глупавата ти вина,
задръж всичко в себе си и бъди сама...
Болка, вина и въпросът за моите неща,
разкъсва бавно парче по парче сладката тишина...
Проклет от дявола...
Никога няма да опозная радостта...
Една жена, красива като пролетта, есента, зимата и ярката луна,
дванадесет месеца без сън през нощта,
мисълта, която изченала е отдавна от моята глава,
те срива и изчезва за теб представата за света...
Виждаш само една цветна точка светлина,
която те връща обратно, там в деня,
където държеше я лудо влюбен за ръка...

© Светлозар Андреев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Отначалото , та чаааак до края го караш на една и съща рима.На мен ми беше малко сухо за четене, но какво ли разбирам аз.
  • Горе долу те разбрах , но не напълно какво имаш предвид
Random works
: ??:??