Atmosphere (Светлозар Андреев)
49 43
31.12.2008 г., 10:59 ч.

Отпреди 

  Поезия
688 0 2
Издигащият се в небесата феникс
превърна сянката във вечна тъмнина.
Тъмнина, която обладала е вече твоята жалка душа,
наранена от глупавата ти вина,
задръж всичко в себе си и бъди сама...
Болка, вина и въпросът за моите неща,
разкъсва бавно парче по парче сладката тишина...
Проклет от дявола...
Никога няма да опозная радостта...
Една жена, красива като пролетта, есента, зимата и ярката луна,
дванадесет месеца без сън през нощта,
мисълта, която изченала е отдавна от моята глава,
те срива и изчезва за теб представата за света...
Виждаш само една цветна точка светлина,
която те връща обратно, там в деня,
където държеше я лудо влюбен за ръка...

© Светлозар Андреев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отначалото , та чаааак до края го караш на една и съща рима.На мен ми беше малко сухо за четене, но какво ли разбирам аз.
  • Горе долу те разбрах , но не напълно какво имаш предвид
Предложения
: ??:??