Nov 28, 2021, 10:31 PM

Отражения 

  Poetry » Love
694 1 4
Стъклото искаше да бъде огледало.
Защо? Да бъде важно, да го забелязват…
Но ни най-малко подозираше, че прозорливостта, е нещото, което с мръсни пръсти другите замазват…
Да, мръсотията е пречка и за двете,
но огледалото блести със сребърно покрит релеф…
А, простото стъкло, невпечатляващо със себе си, пречупваше светлинния поток тъй сякаш е
седеф.
Повърхнини, които ни показват красота и в двете (си) разновидности…
Полираната, покрита с амалгама обсесивна форма.
Стъклото пък без ограничение, нескриващо ужасните абсурдности…
Глътката свеж въздух от наложената норма.
“Когато чупят те, режи!” ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Съби Седник All rights reserved.

Random works
: ??:??