adaruna (Съби Седник)
74 280
28 нояб. 2021 г., 22:31

Отражения 

  Поэзия » Любовная
617 1 4

Стъклото искаше да бъде огледало. 

Защо? Да бъде важно, да го забелязват…

Но ни най-малко подозираше, че прозорливостта, е нещото, което с мръсни пръсти другите замазват… 

 

Да, мръсотията е пречка и за двете, 

но огледалото блести със сребърно покрит релеф…

А, простото стъкло, невпечатляващо със себе си, пречупваше светлинния поток тъй сякаш е 

седеф.

 

Повърхнини, които ни показват красота и в двете (си) разновидности…

Полираната, покрита с амалгама обсесивна форма.

Стъклото пък без ограничение, нескриващо ужасните абсурдности…

Глътката свеж въздух от наложената норма.

 

“Когато чупят те, режи!”

Стъкло бъди, не огледало! 

Защото сребърното бягство носи в себе си лъжи, и нещастие се крие в сивото му тяло.

 

И в най-простоватите неща се крие красота! 

И не среброто прави нещо да е ценно в(ъв) живота!

Недей да си ограничен от бляскавата празнота, огледалата също са стъкла, 

но някой ограничил (им) е зрителната квота.

 

 

 

 

 

 

© Съби Седник Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Гениално. Много ми хареса!
  • Хареса ми, много точно и умело си предал в стихотворна форма разликата на един и същи материал, с различното му приложение, насладих се и те поздравявам!
  • Това е по еврейската притча, нали? Една от любимите ми.
    "- Погледни през прозореца, какво виждаш?
    - Жена с дете в количка, отиваща на пазар...
    - Добре. А сега погледни в огледалото, какво виждаш там?
    - Че какво мога да видя там, само себе си.
    - Точно така: прозорецът е от стъкло и огледалото е от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си..."
  • Хареса ми! Поздравления!
Предложения
: ??:??