Напускаш ме? Тъй скоро?
Нима настъпи тоя ден
- стъпките ти уморено
да заглъхнат вън, на двора?
Отиваш ли си? Е, сполай!
Днес разделя ни светът,
ала чудно с теб, признай,
живяхме гръд до гръд.
Добре си поживяхме двама...
Ала потъмняха розите
и от нашта малка симбиоза
полза, душо, вече няма. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up