Омръзна ми от безпризорно търсене
(доброто, казват, все било напред),
а пътят ми май взе да се разкъсва…
От ден до пладне гоня чужд късмет.
Преглъщам истината, че боляло,
ако я кажеш в нечии очи.
И вече нямам ни душа, ни тяло,
които да са чисти, без лъжи.
И пак си слагам лъскавата маска,
пред нея се отварят сто врати.
Пред публика, която ръкопляска,
да бъдеш прям до лудост не върви… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up