danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
18.02.2012 г., 12:37 ч.

Отричане 

  Поезия » Любовна
861 0 11


Омръзна ми от безпризорно търсене

(доброто, казват, все било напред),

а пътят ми май взе да се разкъсва…

От ден до пладне гоня чужд късмет.

 

Преглъщам истината, че боляло,

ако я кажеш в нечии очи.

И вече нямам ни душа, ни тяло,

които да са чисти, без лъжи.

 

И пак си слагам лъскавата маска,

пред нея се отварят сто врати.

Пред публика, която ръкопляска,

да бъдеш прям до лудост не върви…

 

За да съм в крак, поканих си Рогатия,

той да ми бъде водещ пред света…

Знам, че отдавна сричаше душата ми,

но в тази роля чак се престара…

 

Развихри се и спретна сто сценария –

ту бях надменна, с ледена душа,

ту мамеща с лъжите си красавица…

Май с него станах дяволска жена.

 

И само в нощи, тъжно нецелунати,

щом в клоните луната се стаи,

събличам тази кожа от безумие

и знам, че много, много ме боли…

 

До следващото утро на отричане.

Единствен ти познаваш ме така –

жена, която огъня обича

и в стихове изплаква любовта…

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??