Омръзна ми от безпризорно търсене
(доброто, казват, все било напред),
а пътят ми май взе да се разкъсва…
От ден до пладне гоня чужд късмет.
Преглъщам истината, че боляло,
ако я кажеш в нечии очи.
И вече нямам ни душа, ни тяло,
които да са чисти, без лъжи.
И пак си слагам лъскавата маска,
пред нея се отварят сто врати.
Пред публика, която ръкопляска,
да бъдеш прям до лудост не върви… ...