thedac (Димитър Драганов)
871 1129
Aug 17, 2018, 9:24 AM

Отронена въздишка 

  Poetry » Phylosophy
409 4 10

Не обичам да бъда пророк,
в покосените длани на дните.
Тъй комичен е този живот,
че разлива се лава в гърдите.

Изоставям доброто към теб.
Заслужавам ли удари слепи?
Ценен опит от думите взех…
Нежността ми я буря помѐте.

Предпочѐте да бъдеш сама.
Разкажи за душата си, мила,
и за своята „блага“ черта…
Повтори… Откога си я крила?

Не обичам да бъда пророк.
Ще изгубя далеко доброто.
Обявявам последен отскок;
към света, любовта. И перото.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??