thedac (Димитър Драганов)
871 1129
17 авг. 2018 г., 09:24

Отронена въздишка 

  Поэзия » Философская
407 4 10

Не обичам да бъда пророк,
в покосените длани на дните.
Тъй комичен е този живот,
че разлива се лава в гърдите.

Изоставям доброто към теб.
Заслужавам ли удари слепи?
Ценен опит от думите взех…
Нежността ми я буря помѐте.

Предпочѐте да бъдеш сама.
Разкажи за душата си, мила,
и за своята „блага“ черта…
Повтори… Откога си я крила?

Не обичам да бъда пророк.
Ще изгубя далеко доброто.
Обявявам последен отскок;
към света, любовта. И перото.

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??