Стоиш вътре в мен като на гости,
безгрижно тичаш из моето тяло
и се криеш между стените на моите кости,
винаги облечена в бяло...
Не ще те заменя за магия или цвете,
защото зная, че на моята душа отвора
не могат да помогнат и двете,
винаги ще избирам твоята отрова,
която като мед из вените ми тече.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up