Стоиш вътре в мен като на гости,
безгрижно тичаш из моето тяло
и се криеш между стените на моите кости,
винаги облечена в бяло...
Не ще те заменя за магия или цвете,
защото зная, че на моята душа отвора
не могат да помогнат и двете,
винаги ще избирам твоята отрова,
която като мед из вените ми тече.
© Умут Адемов Всички права запазени