Усмихната надеждата изгрява,
отречена от отпадналост и суета.
Кипи в нея бурната проява -
да събуди във всеки красота.
Унесена от вихър на забрава,
напомняща за мрачност и тъма.
Впита е в нея прозорливо рана,
затова, че някой е потънал в тъга.
Мечтаеща за кораб в морето,
построен от любов и доброта.
Да се обичат всички от небето,
сливащи се с магична красота.
Помагаща и вдъхваща надежда,
целуваща солената сълза.
Облечена е в приказна одежда,
отрова е за всеки вид тъга.
© Пламена Добрева All rights reserved.